В очакване на двеста и трета приказка
О, мила моя! Ти, Шехерезада!
Чаровнице омайваща и млада.
От тебе приказчица чакам аз.
От дълго време всичко в мене страда.
Безкрай ми липсват тези героини
сред портокалов цвят или малини,
сред лилии и чудни аромати
от розови листа или жасмини.
Малиновите устни в късен час
отново искам да звучат в екстаз.
Къде остана палавата жрица
събличаща воалчета от раз?
Жадувам влюбените ти идеи,
целуващите непрестано феи.
В очите ти бленувам да чета
страстта от допира на орхидеи.
Не мога просто да си отговоря.
Ти спря на приказката двеста и втора,
и чакам аз, и чакам двеста и трета...
Не казваш нищо ти. Какво да сторя?
© Асенчо Грудев All rights reserved.
