В очакване на дъжда
В очакване на дъжда
В електриково-синьо небето
от танцуващи мълни свети
и в божествен каприз цветовете
нюансират стихийно подвзети...
Черни облаци идват, надвисват
размотават се черни къдели-
всеки миг се очаква да плисне
и въпросът е само: Къде ли?...
... Над гората ли дето уплашени
са се свили зверчета и птички,
или нейде в полетата прашни
да накваси цветя и тревички?...
Може странник в нощта да подгони
сушина да подири и завет:
в малка стая, пред стара икона
да измоли за родова памет?..
Или някой, без обич изсъхнал,
сам в дъжда със надежда ще тича
и в страстта от Стихията вдъхнал:
ще трепти, съживен да обича...
Сам и скитник измокрен да свие
уморен от съдбата си може,
а със ласка ли някой го скрие:
свободата си да му предложи...
... А възможно е: нейде далече
да застигне моряк в Океана-
той тогава, на жажда обречен,
оживял след дъжда да остане...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
