Аз нямам тази истинска съдба
която някой би описал в книга
сезоните се сменят безучастно,
а любовта дописваме логично в стихове.
И някъде преди да стане пет
и видиш .. лятото си е отишло,
дъжда почуква глухо на разсъмване
и пак деня обръща, посоката на мислите ..
Разбираш някъде живееш точно ти
нали и мен ме има, ако теб те има
макар отдавна да сме се предали вътре
във вярата, че някога ще сме щастливи. ...