В окото ми влезе прашинка.Заплака от болка горкото.На фона на тази картинканебето се намръщи жестоко! Облаци бели разтърси,пукот се чу отвисоко.Сребърен дъжд се заръсиВсичко окъпа наоколо. Три дена вече се ръси.Три дена вече не спира.Земята даже се въси,кално й е на душата............Слънцето скришно надникна.С лъч нарисува усмивка.Сълзите скри надълбоко,окото пак се усмихна!
© Анета All rights reserved.
Чуден стих, внася усмивка
дори в мрачните пейзажи отвън
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
