В окото на бурята
Ветрен порив ме повдигна в танц -
помислих “вятърът полира с гланц”
Но завихри, и запокити ме високо,
и надзърнах на бурята в окото...
И настръхнах – в обятие на звяра -
замята ме, и замириса ми на сяра..
и извиках ”О, Боже, в Тебе имам Вяра!”
И заплаках, и молих се без мяра...
... и видях отгоре: кораби крушенци -
(гмурващи се корита как' празни менци)
в дълбините на Вселенския потоп, ...