В отговор на едно " забравено '' стихотворение
CONTESSA:
Ако почувстваш някой ден *
хлад по устните ми тръпни...
Как няма и следа от мен
там сред наровете вкусни...
Без отклик твоите тъги,
ако все до мен заспиват...
А после моите черти
неусетно се разливат...
Спри ме- бяла, лекокрила
над себе си да не летя...
Виж ме - нищичко не скрила,
как стиховете си редя.
Чети ги, с обич ги разлиствай,
знам, че се отдалечаваш.
Аз съм само стих, не страдай,
но ти всъщност ме познаваш.
AG FERDOUSI:
Не мисля, че е късно. Вярвам...
не ще да се разсърдиш ти.
Нежно, чувствено прокарвам
обич в твоите мечти.
Аз не искам без покана
да натрапвам своя плам.
Тихо, мила, ще остана
във стиха ти - елфин храм.
Няма да те спирам... В полет
по- прекрасна ще си ти.
Сред цветята пъстри - Пролет
същността ти е... цъфти.
И не страдам щом ухаеш
на поезия сияйна.
Ти не ще изтлееш - ваеш
животворната си тайна.
* " По тях ще ме познаеш " Contessa ( Светла Асенова )
© Асенчо Грудев All rights reserved.
