В памет на Тихомир
/синът ми, който на 14 юли 2013 година, бе жестоко убит от негов бивш съученик, по незнайни за нас и приятелите му причини./
Отново ще запалим днес свещици
в твоя памет, рожбицо добра.
Ще се помолим със сърца открити,
да свети ярко звездната душа.
Вино ще прелеем за кръвта ти,
жито ще дадем за „Бог, прости!“
а с питката замесена богато
хората с любов ще нагостим.
Да спомнят, сине, че... живял си,
макар за кратичко на таз` земя,
оставил светла диря с доблестта си,
пред злото да не скланяме глава.
Научи ни, че чарът е в очите,
в усмивките, в подадена ръка,
в приятелството вярно, не в бодлите
на „истини“, що някой там презря.
Урок си ни, тъй мъдър, неподвластен
на времето, тъй нужно ни сега.
Дано... чрез паметта ти да пораснем
и с вяра да усетим вечността!
© Таня Мезева All rights reserved.
