В песента на ноември
Кътче вълшебно ми дари есента
с пейка, слънце и дюли уханни,
с кехлибарено грозде и цветни листа,
с хризантеми, светлината събрали.
През клоните пъстри, протегна лъчи
с цвят и огън пейзажът подпали.
Дари ми усмивки и малки мечти.
По хълма към изгрева стъпки остави.
А пътят напред продължи да върви
по следите на времето минало.
По сърцето дъждът потропва, вали,
слънце топли небето изстинало.
Есента ме дари с най- красива омая,
с дървета - дрехи цветни облекли.
Като спокойствие малко в безкрая,
скри се тихо в песента на ноември.
04.11.2024
