Apr 2, 2008, 11:05 AM

В плен на любовта

  Poetry » Love
771 0 1
Сън един бленувам,
че в теб се влюбвам
и сърцето ти обиквам,
без да се страхувам.

В клетката на любовта заключен,
в плен на любовта оставам,
без в теб да се съмнявам,
в този свят злополучен.

В плен на любовта се озовавам
и не искам да си тръгвам,
без да се сбогувам
и пак към друг свят да отпътувам.

И когато тази красота опознах,
не исках да идва края,
и не исках за други неща да зная,
това пред себе си признах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миро Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....