В плитчините
Дълбокото заседна в плитчините,
вълна пластмаса мазно го обля.
Примоли се наивно, с цели скрити,
да поотместят тромави тела.
Насмешливо оглеждайки гмуреца,
залутан здраво в свойта правота,
за сладка дрямка склопиха гледеца,
да бърза, като няма рутина.
На плитко се лови с кепчето риба,
сноват шарани в бавната вода.
Умело лековерните загриба
под пяната обръгнала ръка.
Невярващо, дълбокото описа
следа самотна в мътните среди,
безпомощно над тиня се потриса,
отчаяно си спомня за преди.
© Светличка All rights reserved.
Дори да настане вечна суша.
