В полунощ
Часовникът отмерва полунощ.
О, Господи! Кога ли стана вече!?
Изгубвам си и втория галош,
а първият... изхвръкна надалече.
На срещата пристигам запъхтян.
Все бързам, а тя вечно закъснява.
В сребро е сякаш замъкът облян.
Дано не я усетят, се надявам!
Издайническа панта. Ах... скърцик!
Тя трудно си провира телесата.
При мен е вече в следващия миг
и важно е, че пълна е бохчата.
Милорд с милейди даваха приèм
и масите отрупани пращяха.
Преглъщах мълчаливо, но съвсем
не можех да се тъпча там с тълпата.
Понеже съм коняр, е щур късмет,
че дойката ми дава силно рамо.
Обича ли ме, всичко е наред.
Аз също те обичам много, мамо!
© Vasil Ivanov All rights reserved.
Благодаря, Васко!
