Nov 9, 2008, 9:51 AM

В прегръдката на огъня

  Poetry » Other
665 0 1
Част съм от огнен тим,
отбор във пламък и дим,
често търсим си белята,
с огъня сме в играта.

Без никакво съмнение
има вдъхновение
от драконов дъх целувка
в пламтящата милувка.

Огънят ме е белязъл,
в сърцето ми е влязъл,
от моята душа струи,
около мен се върти,
никой не му е господар,
разгаря се в пожар,
но пред зеления ми взвор
не ще има произвол!

Огън във вените тече,
към пламъка пак влече,
тук няма подлост и лъжи,
щом кевларът се върти.

И само чистото сърце,
само сръчните ръце,
само пламтящата душа
ще е в нашата игра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Вихронрав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....