В клавишите си
музиката
криеш.
Най-хубавата!
От абанос
направена.
С акордите си
бавничко
ме пиеш.
А мислех,
че отдавна
съм забравена.
Приспиваш
мисълта ми
с нежна класика.
Оставам се
в ръцете
на Бетовен.
И плаче днес
също и
Атлантика
от повея ти
южен и
любовен.
© Ивелина каменова All rights reserved.