В сърцето си забих игли
В сърцето си забих игли. Тъй нося в себе си венеца.
Пък той е с нишки от бодли. Такава е съдбата на светеца.
Отново пътят на душата сви. Към птиците в небесно ято.
А споменът в съня кърви. И връщам се към теб, обратно.
Как чудих се дали преди... съм чувствал неизмерна обич.
От тази съм, аз цял, в следи. Това е коренът, посят от Бога.
Превърнах се във струя дим. Чрез всичките любовни рани.
На Царството съм вече Син. Чуй, кънтят църковните камбани.
В сърцето си забих игли. Тъй нося в себе си венеца.
Но ти ме стреляш със стрели. И дълго в мене ще отекват!
© Аз All rights reserved.
