В сърцето ти дълбая отпечатък,
по който да ме разпознаеш ти,
че пътят на живота - твърде кратък -
все прави опити да ни дели,
Там новото начало аз поставям
чрез нишка тъничка - едва,
която даже в миг печален
отронва бисерна сълза.
Но виж! Дъгата път ни прави,
а ти до мене не вървиш.
Кръжиш със ято черни врани
и пак за нещо ме кориш.
Пред моята протегната ръка
затръшваш входната врата.
© Росица Петрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
