В такава есен, тиха от тъга,
реши и... просто си отиде.
След теб безлистна, пуста самота
обгърна в паяжина дните...
Каданс... забравен в две ръце.
Илюзия за бряг без име.
Носталгия в едно сърце
по сън от някакво далечно време.
Мъгла, обвила с пъпна връв
родената в клепачи влажни,
една изгубена любов -
бездрешна в пътищата хладни... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up