В такава есен...
В такава есен, тиха от тъга,
реши и... просто си отиде.
След теб безлистна, пуста самота
обгърна в паяжина дните...
Каданс... забравен в две ръце.
Илюзия за бряг без име.
Носталгия в едно сърце
по сън от някакво далечно време.
Мъгла, обвила с пъпна връв
родената в клепачи влажни,
една изгубена любов -
бездрешна в пътищата хладни...
Безверие утеха не склони
по дланите ми тръпнещи да легне.
Остана споменът за две очи
в едно безвремие със нежно име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
