В тази бяла пустош
В тази бяла пустош,
там, сред бялото поле,
заспали са мнозина,
тръгнали по пътя си те.
Ах, как копнея
стих прекрасен да напиша
и тях да събудя, за да
могат по пътя си да продължат.
Но тези виелици ужасни,
така неочаквани и страстни,
какви картини прекрасни рисуват,
но кой би могъл да ги съзре
със затворени очи и заспало сърце?
Бурята обаче не разбира
и продължава да рисува
по окапалите клони,
по забравените склонове.
Пътниците, все така стоящи,
ни умрели, ни спящи.
Дебнещи да продължат
в тази бяла пустош.
© Дани All rights reserved.
