В тази кръчма кръчмари са демони
В задимѐната кръчма, край чашките
сто мравуняци гневни кипят.
Преклонѐни – главите, юнашките,
алкохолът – съветник и брат.
Носи бързо кръчмарят бокалите,
помни кръчмата всеки глупак.
За величие, българи жалите,
с помътнените мозъци пак.
И в душите се трупат камарите,
канарѝ до тъй дребен чакъл.
Господа – заменили другарите,
днес ви водят и дават акъл.
Отворете очите – пияните,
пропаст крие високият рид,
ако сляпо покорни останете –
нито жив ще остане, ни сит.
Поразсейте мъглата от речите,
и ще видите утрето щом,
силни смогнете днес да попречите,
да ви вземат родина и дом.
Докога ще изтрива нозете си,
всеки минал, под път и над път,
поне малкото гордост пазете си,
за децата, които растат!
В тази кръчма кръчмари са демони,
те приспиват ви с па̀ри и дим,
не остане ли нищо за вземане,
дружно в ада след тях ще вървим.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
