Dec 14, 2007, 10:51 AM

В теб

  Poetry » Love
913 0 16

Пак искам да съм в теб

като преди,

когато се разлистваха дърветата,

когато ароматът на треви

се вдигаше нагоре до небето.

Пак искам да съм там,

в онези мисли,

които те доведоха при мене

и бързаше,

препускаше да вземеш

сърцето ми в ръцете си.

Не съм във теб,

разбирам го и зная,

ще ти е трудно винаги

след края

на тази кратка

романтична спирка

при мен.

Ще искаш да съм в теб

без аз да искам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...