В тишината на спомена пак ме изгаряш,
душата във мене е жива, трепти...
В очите ми със свойта закачливост грееш,
дори да те няма... пак с мене си ти...
На пръсти... тихо нощта ли се примъква,
луната сребриста поглежда смутено...
тишина... зная пътуваш отново към мен,
съдбата те връща... до мене заставаш блажен...
© Елена Калчева All rights reserved.