В три
Часът е три.
Недей да се страхуваш!
Да, зная, че е тъмно.
Много тъмно,
дотолкова, че себе си изгубваш,
а шепотът на вятъра е
тътен.
Но мен ме има.
Аз съм много близо.
Не можеш да ме видиш,
но ме чувствай.
Наметнала съм бялата си риза
и много, много бавно те целувам.
Ти, свит и хладен,
впиваш поглед в мрака.
Часът е три.
След малко ще се съмне.
Заспивай, обич моя!
Аз те чакам.
Небето диша с цялото си Слънце.
След час, след два - ще скъсам лъч.
Ще дойда.
Ще нося чай.
И дъх на златно утро.
Ще чакам, пред вратата ти - на входа.
Не се страхувай.
Нося светло Утре.
© Деница Гарелова All rights reserved.
