Отлита времето, започва равносметка
за толкова неистински мечти...
животът ми показва тлъста сметка
и стряска мe: Не чакай, а платù!
Какво ли търсих толкова години?
Кого ли чаках с погледа си луд?...
Въздушни кули чупих на руини,
а хората ме мислиха за шут...
И после пак парчетата нареждах,
създавайки сама тотеми зли,
но пъзелите грешно ги подреждах,
а кръпките избождаха очи! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up