Лято е и Тошко смело,
до тъмно цапа във реката.
Как добре му е на село
сред природата позната.
Гони Тошко пеперуди,
бос по калдъръма тича,
вечер връща се при баба,
на прасенце заприличал.
А пък чудната му баба
вкусен бобец е сварила,
хрупкав, топъл й е хляба,
мляко даже издоила.
Тошко лакомо преглъща,
че трохичка не остана,
що във неговата къща
тъй не ще да сготви мама?
Авт. Весо: 10.09.2018г.
© Веселин Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
