Лято е и Тошко смело,
до тъмно цапа във реката.
Как добре му е на село
сред природата позната.
Гони Тошко пеперуди,
бос по калдъръма тича,
вечер връща се при баба,
на прасенце заприличал.
А пък чудната му баба
вкусен бобец е сварила,
хрупкав, топъл й е хляба,
мляко даже издоила.
Тошко лакомо преглъща,
че трохичка не остана,
що във неговата къща
тъй не ще да сготви мама?
Авт. Весо: 10.09.2018г.
© Веселин Христов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
