Валериан
Валериан.
В цялата стая мирише на валериан.
Ръцете ми миришат на валериан.
И на прогнили гардероби,
на нафталин...
Все едно съм попаднал в дом за старци.
Напикаващи се след всяко по-сериозно
закашляне.
Все едно. Няма кой да се грижи
за тях.
Старци, старици - госпожи и госпожици...
Все едно. Се е случило нещо в животите.
И не могат да дишат,
задъхват се. Издъхват се.
Идват линейки.
Тъмни и чакащи – без светлини.
(Тъмно.)
Светофарът не мига вече час.
Часът на линейките,
на поршетата,
на голфовете,
на мустангите.
Препускащи диви коне и пропуснати кръстовища.
Пияниците се смеят.
Какво по-смешно от задъхващи се стари машини?
Какво по-тъжно от задъхващи се стари мъже?
От задъхващи се млади мъже,
от задъхващи се деца?!
Има нещо добро във валериана.
Задъхваш се от спокойствие.
В цялата стая мирише на валериан.
Не мога да дишам.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
