Вали...
Денят е тъмен, дъждът вали,
сърцето плаче, разумът спи,
спи и сънува, къде ли си ти,
а дъждът вали ли, вали...
Поглеждам навън и ето ги... сълзи,
падат те бавно, докато градът ехти,
дъждът продължава да си вали...
Вали и напомня на хиляди души,
че животът просто трябва да продължи!
И така малко по малко градът се изми,
птичките запяха, дъгата блести.
И чисто е пак, готово за нови тъги,
нови препятствия и нови мечти!
Затова нека пак завали....
Нека продължава така с дни,
щом знам, че така всичко ще се подобри,
о, моля те, нека вали!
© Ева Илиева All rights reserved.
Поздрави
