Вали
Цял ден вали...
От самотата времето боли.
Прекършва в теб дори и туй което
никога не е заемало место в сърцето.
Признание за есен, за студ и влага.
Падение от собствен идеал...
Реката плаши със заплаха
че всичко ще превърне в кал.
А ти седиш, загледан в самотата.
В очакване за по добър живот.
И се надяваш, копнееш че живота
чудеса ще сътвори за теб.
А той, живота...Теб те учи,
откакто с вик си се родил.
Откакто майкати те е допряла
до топлата си гръд.
И пак вали...
Как искам времето да се оправи.
© Ангел All rights reserved.
