Пенка е рано ранила,
къщата е подредила
и припка с менци бакърени
по сокаците калдъръмени.
Знае си, знае момата –
чака Иван до чешмата.
Весело мята си плитката
и понаглася си китката.
Стигнала, плиска с водата
бялото чело, краката...
и уж не е забелязала
сянката мъжка полазила.
Иван си бързо посяга,
не ще му китка избяга.
На Пенка пламна и бузата,
трепка сърцето и в блузата.
Уж го сърдито поглежда
изпод изписана вежда.
Мисли си: ,,Аз съм щастливката!"
После му връща усмивката.
Пепи решително крачи.
Кофти са тези задачи.
Плюс, минус и умножение...
Стига с това напрежение.
Нещо душата й стяга.
Пак от школото избяга.
Много са тъпи уроците.
В час влизат само мишоците.
С токчето стъпква си фаса.
Тя си е кака от класа
и липсва всяко съмнение,
че вече е в обръщение.
Джони се яко нервира,
че си му фейса забива.
Не вижда лайкове, статуси
на снимките с новите татуси.
Даже съвсем не погледна
кифлата – фръцла поредна.
Тя си към МОЛ-а пердашеше.
Той в чалга ритъм се клатеше.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
Баба Пена
на поста пред блока
на пейката дреме,
изпрати още отзарана
дядо Иван в Кауфлана...
Дядо Иван ни'къв го няма,
кой знае накъде е фанал,
пак е объркал маршрута
по друга бабка засукана,
ще вземе на стари години -
резил, нерезил, нетърпимо е,
баба Пена да му бие шута!