Вече десет години...
Аз съм питанката в края
на твоето удивление;
от автора на "Как те трая"
любимото ти произведение.
Онзи кичур от съня ти,
който все немирен бяга;
шантавата глъч, в ума ти
дето лепкаво засяда.
Ретроградният Меркурий
в хармоничните ти мисли;
полуспящият Везувий,
над полята ти надвиснал.
Притокът на гърч в кръвта ти
и отокът на душата;
и блуждаещ нерв в плътта ти,
и крадецът на луната.
Нерешимо уравнение
със стотици неизвестни;
допустимото отклонение
в грамажа на сърцето ти.
Истината е, че толкоз цветна
за теб да съм, мечтая;
всъщност, само съм "проклетница".
Ала защо, не зная!
© Таня Донова All rights reserved.
