Dec 6, 2018, 8:47 AM

Вече е бяло

  Poetry » Love
980 1 0

Вече е бяло

/посветено/

 

Как пресметливо

ни срещна съдбата,

във времето, необичайно.

И прозорливо

ни вкара в играта.

Да, няма нищо случайно!

 

Ти беше жаден.

Със поглед тъжен.

И сетива приковани.

За любов, гладен.

Много затъжен.

И със изтръпнали длани.

 

Аз пък се смеех.

За да прикрия

дяволската си уплаха.

Всъщност, не смеех

да се разкрия

колко бях слаба и плаха.

 

От непознат,

ти се превърна

в мой мускетар и любовник.

Глухият свят

се преобърна.

За това ти си виновник!

 

Цветно начало!

Бързо премина

в радости, във тревоги.

Вече е бяло...

Че ти замина

някъде горе, към Бога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...