Tomad (Тома Кашмирски) Tomad (Тома Кашмирски)
6 179
Dec 10, 2007, 1:28 PM

Вече...(те)...че...(не)...че...(те)...

  Poetry » Love
1.2K 0 29
Вече сме далече
oт надеждите си.
Вече всички
пътища са минати.
С вечните стремежи
ежедневно
да сме себе си,
останахме
потребни,
но фалшиви.

Вече сме годежни
недомислици.
Вече сме
във есенно
окапване.
Беше ни естествено...
И истинско.
Вече е обречено
забравено.

Вече се
усмихваме
болезнено.
Вече се наказваме
в затишие.
Често
претендираме
полезност,
а неуспешно,
безоргазмено
обичаме.

Вече сме прилежно
доограбени.
Течове отглеждаме
в очите си.
Вече сме
във Ада...
...Безцелно преподреждане,
в което
се развеждаме
с мечтите си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0