anelski (Ивет) anelski (Ивет)
86
Jun 7, 2006, 11:45 PM

Вече те няма...

  Poetry
1.1K 0 4
На пода у дома
седя и отново плача.
Спомням си деня,
в който тръгна просто ей така.
Вече те няма,
а си навсякъде,
сякаш се връщаш
отново тук при мен,
за да убиеш остатъка от мен.
Връщаш се за миг
и гледаш ме така,
сякаш за нищо
нямаш ти вина.
После си тръгваш
и оставяш ме така.
Умирам за кои ли път
и не свършва този ад.
Какво си направил -
немога да се оправя?
Каквото си направил
немога да го поправя!
Протягам ръце
да ги помилваш.
Преди да умра
още веднъж да ме убиеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивет All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0