anelski (Ивет) anelski (Ивет)
86
Jun 7, 2006, 11:45 PM

Вече те няма...

  Poetry
1.1K 0 4
На пода у дома
седя и отново плача.
Спомням си деня,
в който тръгна просто ей така.
Вече те няма,
а си навсякъде,
сякаш се връщаш
отново тук при мен,
за да убиеш остатъка от мен.
Връщаш се за миг
и гледаш ме така,
сякаш за нищо
нямаш ти вина.
После си тръгваш
и оставяш ме така.
Умирам за кои ли път
и не свършва този ад.
Какво си направил -
немога да се оправя?
Каквото си направил
немога да го поправя!
Протягам ръце
да ги помилваш.
Преди да умра
още веднъж да ме убиеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивет All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0