anelski (Ивет) anelski (Ивет)
86
Jun 7, 2006, 11:45 PM

Вече те няма...

  Poetry
1.1K 0 4
На пода у дома
седя и отново плача.
Спомням си деня,
в който тръгна просто ей така.
Вече те няма,
а си навсякъде,
сякаш се връщаш
отново тук при мен,
за да убиеш остатъка от мен.
Връщаш се за миг
и гледаш ме така,
сякаш за нищо
нямаш ти вина.
После си тръгваш
и оставяш ме така.
Умирам за кои ли път
и не свършва този ад.
Какво си направил -
немога да се оправя?
Каквото си направил
немога да го поправя!
Протягам ръце
да ги помилваш.
Преди да умра
още веднъж да ме убиеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивет All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0