Вечерна равносметка
Сенките вече бягат от мене,
но далеч е все още новия ден.
Влачейки с мъка своето бреме,
по стръмния път пристъпвам сломен.
Това не съм аз! Аз живял съм отдавна -
тоз призрак отчаян е само спомен от мен.
А мъгла непрогледна, зловеща и бавна,
е обявила моя днешен, и утрешен ден.
Забравен в мъглата аз скитах, когато
сърцето ми от мъка докрай изгоря -
превърна се в шепичка пепел, която
вихърът в гърдите без следа разпиля...
Частица от таз пепел съм аз, самият -
отронен и отнесен от дървото лист.
От бурята в мен - къде да се скрия,
как да дочакам деня си лъчист?
Аз съм лист, кръжащ в своята есен...
Кога, къде - в мъглата това не личи.
Без младост, свойта пролетна песен
недопял, а с така уморени очи...
1995
© Калин Пантов All rights reserved.
