Все ще се води вечната битка,
онази между доброто и злото.
А когато човекът обиква,
всичко започва отново.
Тези чувства те разкъсват,
ин и ян се преобръщат.
Трезви мисли няма, за да те упътват.
Любов и болка се прегръщат.
Душата ти се развилнява.
Знаеш, че трябва да избереш.
Това объркване те разболява,
но просто не можеш да спреш.
© Лекса Джорджис All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
