Jan 8, 2023, 1:22 PM

Вечният миг

  Poetry
949 1 1

ВЕЧНИЯТ МИГ

 

... някой ден във час на скука или в миг на самота
ще изхвърля на боклука непотребните неща,
кътани със постоянство по житейския ми друм –
тример, тапи от шампанско, стар визитник и албум,
челик-сопа, лимка, плувки, крушка от угаснал фар,
чифт изгърбени обувки – кой бе твоят обущар? –
ключове – заръждавели, към забравен нейде свят,

 

шепа смешни бутонели, счупен фотоапарат,
карта от незнайна банка – нито салдо, ни PIN-код,
стари песнички в диплянка, дето пя ги цял живот,
картичка от Будапеща, седем чашки за саке,
никъде до днес не срещнах катафалка с ремарке,
неизползван бинт за рана след преглътнат вече вик –
всъщност, тази нощ в казана тикнах своя вечен миг.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...