Apr 17, 2007, 12:00 AM

вечност

  Poetry
1.2K 0 1
Една стая - без врати:
тъмна стая - там стои. Сама!
Тъмна стая - без стени,
самотна стая. 0, там стои - сама!

Заключена от любовта,
закотвена във вечността - сама!
Поробена от мисълта,
заключена във вечността - брои!

Минутите на всеки час,
секундите на всеки ден,
годините на цял живот.
Заключена от любовтта,
закотвена във вечността.

25.02.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Камбурова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...