Oct 11, 2020, 7:54 AM

Великият самодържец

955 0 0

                     Великият самодържец

 

На Преславския събор църковен

бе избран за водач народен.

Послуша съветите на мъдрия си татко,

да не повтаря грешките на омразния си батко.

 

Пожела Византия да унищожи,

от лицето на земята да я заличи.

Започна срещу нея война мащабна,

с войската си непобедима я нспадна.

 

Не можа империята позициите си да задържи

на българския натиск не успя да издържи.

Безпомощните ромеи за мир се помолиха

прошка от царя наш те изпросиха.

 

Основана бе Преславската книжовна школа

с благословията на нашия владетел и на Бога.

Симеоновият интелект остави траен отпечатък,

който ще продължава във времето нататък.

 

Книжовниците творяха смирено и скромно,

словото им има влияние огромно.

Създадоха гениални произведения 

без абсолютно никакви съмнения.

 

Преслав бе превърнат в столица модерна

в целия свят най-съвършена.

Всесилният владетел тук царува

и на живота се любува.

 

Измина известно време,

появи се отново това византийско бреме.

Този път южната съседка не беше пощадена

край Ахелой от българите беше разгромена.

 

За император на българи и ромеи се обяви,

да се подчиняват единствено на него остро заяви.

"Мене вие ще обичате

и на силата ми ще разчитате!"

 

Анексира Сръбското княжество,

наказа го за поведението му вражеско.

Непокорността на сърбите им изигра лоша шега,

докара им непоправима беда.

 

България е на три морета

за жалост на Византия клета.

Златен век е управлението на Симеон,

превърнал нашата родина в световен хегемон

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...