Oct 11, 2020, 7:54 AM

Великият самодържец

954 0 0

                     Великият самодържец

 

На Преславския събор църковен

бе избран за водач народен.

Послуша съветите на мъдрия си татко,

да не повтаря грешките на омразния си батко.

 

Пожела Византия да унищожи,

от лицето на земята да я заличи.

Започна срещу нея война мащабна,

с войската си непобедима я нспадна.

 

Не можа империята позициите си да задържи

на българския натиск не успя да издържи.

Безпомощните ромеи за мир се помолиха

прошка от царя наш те изпросиха.

 

Основана бе Преславската книжовна школа

с благословията на нашия владетел и на Бога.

Симеоновият интелект остави траен отпечатък,

който ще продължава във времето нататък.

 

Книжовниците творяха смирено и скромно,

словото им има влияние огромно.

Създадоха гениални произведения 

без абсолютно никакви съмнения.

 

Преслав бе превърнат в столица модерна

в целия свят най-съвършена.

Всесилният владетел тук царува

и на живота се любува.

 

Измина известно време,

появи се отново това византийско бреме.

Този път южната съседка не беше пощадена

край Ахелой от българите беше разгромена.

 

За император на българи и ромеи се обяви,

да се подчиняват единствено на него остро заяви.

"Мене вие ще обичате

и на силата ми ще разчитате!"

 

Анексира Сръбското княжество,

наказа го за поведението му вражеско.

Непокорността на сърбите им изигра лоша шега,

докара им непоправима беда.

 

България е на три морета

за жалост на Византия клета.

Златен век е управлението на Симеон,

превърнал нашата родина в световен хегемон

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...