Великолепно
Когато стане време да ме няма,
на седмото небе ще бъде зима.
Целувките ще се превърнат в рани,
а аз ще съм една жена без име.
И сянката ми ще те доближава
и ще се мъчи с твойта да се слее.
Макар че любовта унищожава,
без нея кой ли луд ще преживее?
Ще кътам в Рая чувствата си скришно
и ще се моля пак да ме прегърнеш.
Пред твоя дом ще цъфне сочна вишна,
когато си помисля да се върна.
Аз ще се пръсна на стотици думи
и тихичко по вятъра ще шепна,
че съм дошла за миг да те целуна,
защото с тебе е великолепно.
© Деница Гарелова All rights reserved.
