Венец за баща
Не казах сбогом. Знаеш, че не можех.
С очи ми даде знак и замълча.
Неземната си сила ми предложи–
в най- свидното ми кътче оживя.
Научи ме с годините да помня,
безсмъртна и без край е любовта.
По-смела, по-пламтяща и преломна
съпътства ни след сърпа на смъртта.
Остáви ми я – парещо наследство,
да я затулям в зáвет и множа.
За да дочакам идващото детство,
у внука ти да я пресътворя.
Кандилцето доливам с твойта вяра,
светличето не гасне в трудни дни.
Усмивка детска в чумното покара
с надежда за сияйни бъднини.
© Светличка All rights reserved.
The work is a contestant:
