Далеч, далеч във дън гора,
зад бука стар
и трънкови стъбла,
е къщатата на стара
вещица.
Тя има дрехи от тафта,
два зъба в своята уста,
а за обяд яде чорба.
Тя плаши лошите деца,
щом късат нейните цветя,
а на добрите дава мед
и рогчета със сладолед.
Има си даже котарак,
само е малко кривокрак,
но знае мишки да лови,
и как по цял ден да си спи.
© Ивета All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!