Далеч, далеч във дън гора,
зад бука стар
и трънкови стъбла,
е къщатата на стара
вещица.
Тя има дрехи от тафта,
два зъба в своята уста,
а за обяд яде чорба.
Тя плаши лошите деца,
щом късат нейните цветя,
а на добрите дава мед
и рогчета със сладолед.
Има си даже котарак,
само е малко кривокрак,
но знае мишки да лови,
и как по цял ден да си спи.
© Ивета All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!