Далеч, далеч във дън гора,
зад бука стар
и трънкови стъбла,
е къщатата на стара
вещица.
Тя има дрехи от тафта,
два зъба в своята уста,
а за обяд яде чорба.
Тя плаши лошите деца,
щом късат нейните цветя,
а на добрите дава мед
и рогчета със сладолед.
Има си даже котарак,
само е малко кривокрак,
но знае мишки да лови,
и как по цял ден да си спи.
© Ивета All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!