Ветрец - бездомник
Нашарил е крилцата на калинките
и все до седем стига му броилката
и роши перушината на джинките*
и плаши ги да хукнат към хранилката
И с патета цамбурка шумно в барата,
люлее се на върбовите клончета.
И винаги печели надпреварата,
със сребърно -зелени водни кончета.
Посяда върху лист, от водна лилия
и слушат го жабоците - залисано.
Ветрец - бездомник. Къща няма милия,
да бъде скитник - тъй му е орисано.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Джинки - Декоративни кокошки.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
