Aug 27, 2011, 9:57 AM

Ветровете на Времето

839 0 0

И в тази прохладна вечер Ехото шепти.

Ветровете напомнят за великите дела

на нашите предци.

Из планини и поляни

песни се пеят за тяхната изява.

Дори Природата не ще погуби

заслужената слава.

Силни и неповторими,

споменът за тях остава вечен.

Eхтящ във времето,

помъдряващ поколението.

На смърт необречен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...