Искам да викам,
но НЕ, не просто това!
Искам да ме чуеш,
затова ще крещя!
Обичам те, както в съня не си позволявах дори,
знаейки как силно може да боли!
Всеки твой поглед за мене е жест,
а всяко дихание спомен, одавна отнет!
Обичам те! Но защо да е болка това?!?
Обичам те! Какво повече искаш сега?
Ето, казвам го без грижа за греха
и ето ме, изправена съм пред света
без страх и суета, а само с простичко ЕЛА!
© Лия Василева All rights reserved.
Това е първото ми стихотворение, което изразява весели чувства, а другите ми стихотворения са за по-тъжни и болезнени изживявания свързани с любовта. 
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
