Feb 17, 2005, 8:18 PM

Вина

  Poetry
1.5K 0 2
За това няма никой виновен!
Просто тръгваш... Оставам сама...
Не сама - оставам със спомен.
Никой няма за нищо вина!

Ти потегляш към своето бъдеще,
аз поемам към свойта мечта...
Любовта ни превръща се в тържище.
Но не бой се, ти нямаш вина.

Разпродаваме бързо остатъка 
от горялото някога в нас.
А в душата лежи отпечатъка
на обхванал ни яростен бяс.

Ти постигна своите цели.
Аз достигнах свойта мечта.
Но един за друг бяхме умрели.
За това няма никой вина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...