Aug 24, 2006, 1:06 AM

Вина

  Poetry
1.2K 0 0
Очи от шоколад превръщат болката в страст.
Огън и суета обличат любовта.
Усмивката,
Нежен полъх, гняв и една сълза.
Всичко е пепел,
Всичко е прах.
Поглед блестящ съблича те сладко.
Допир вълшебен,
Безумство познато,
Тишина от усмивки и толкова тайни,
Нека те водят по твоите пътища безкрайни.
Давам ти тази чаша с отрова.
Вземи я!
Изпий своето питие!
Дари ме с тази позната празнота,
Тъй омразна и желана от моята душа.
Щом казваш,
Нека бъде така!
Стига обвинения!
Спри вина!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...