Aug 24, 2006, 1:06 AM

Вина

  Poetry
1.2K 0 0
Очи от шоколад превръщат болката в страст.
Огън и суета обличат любовта.
Усмивката,
Нежен полъх, гняв и една сълза.
Всичко е пепел,
Всичко е прах.
Поглед блестящ съблича те сладко.
Допир вълшебен,
Безумство познато,
Тишина от усмивки и толкова тайни,
Нека те водят по твоите пътища безкрайни.
Давам ти тази чаша с отрова.
Вземи я!
Изпий своето питие!
Дари ме с тази позната празнота,
Тъй омразна и желана от моята душа.
Щом казваш,
Нека бъде така!
Стига обвинения!
Спри вина!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...