Винаги ще съм ученикът,
дето го няма в клас.
Някъде между книгите -
ненаписана книга съм аз.
Ще мe виждаш и на пазара,
отдалече и винаги в гръб.
А наближиш ли да разговаряш,
ще се превръщам на стълб.
А когато умра, духа ми не викай.
Не си създавай излишна тревога.
Нито мъртвите мога да вдигна,
нито на живите да помогна.
© Райчо Русев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
