Отдавна в мене не живее Пипилота!
Даа! Доста си поспорихме с живота!
Но, вярвате ли ми, не знам,
аз все още си се срещам с Питър Пан!
Казвам си: стегни се! Не си дете!
А душата казва: Не! И... не!
Още не съм се наживяла!
Още не съм се налетяла!
Закривам в къщи огледалото проклето,
да не ми показва всеки ден лицето!
Стига ми с оченце да намигна,
закачливо бретончето да вдигна
и пак съм същото момиче,
което вярва и обича!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
_
_
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
