Aug 10, 2018, 8:59 AM

Винаги моя се връщай 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
686 5 7

 Разгледай света ни широк.
В очите ти нека извират,
водите на извор дълбок,
които в съня ни намират.

Любов и на дявола дай.
За ласки копнее и ада.
Животът се диша докрай,
и всяка мечта се пленява.

На залеза цветен бъди
сестра, за която милееш.
Изпъчила гордо гърди,
над сивото зло да се смееш.

Целувай мъжа си с ръце.
Кротувай пред буря сурова.
Лъжата в очи на дете,
вов
ѐки е с лик на отрова.

Купувай си спомен без грях.
Флиртувай с лъчите любими.
Ума си затваряй за страх,
дори да е тътен без име.

Вселени те чакат. Тръгни!
Целувам ръцете ти, дъще.
Към този живот излети,
но винаги моя се връщай…

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??