Sep 18, 2007, 10:18 PM

Вините ни... Днешни... И прашни... 

  Poetry
805 0 0

Когато остана сама.
Ще си мисля за дните сегашни.
Ще чувствам тежка вина.
От вините ни - днешни и прашни.
Когато остана без теб.
Сърцето ми от болка ще вие.
И самотна, обгърната в лед,
душата ми в празнота ще се свие.
Когато остана аз ничия.
Ще се моля, ти да си тук.
Онова потискащо, силно двуличие
и онзи... влудяващ ме звук.
Звукът на гласа ти. На мен.
Звукът на моето бъдеще минало.
Звукът на всеки мой ден.
Звукът на сърцето ти. Отдавна изстинало.
И думи болезнени в мен ще се впиват.
Когато остана сама.
Светът ми полека, бавно се срива.
Ярост, болка, спомен... Вина.
Тогава ще викам аз твоето име.
Ще моля да дойдеш при мен.
Ще тропам и моля - "Отвори ми, пусни ме!"
Върни Слънцето... в моя пагубен ден.
Когато остана безмълвна.
И всичките думи са дим.
Когато тъгата мене погълне
и аз стана пушек незрим.
Когато остана сама.
Ще си мисля за дните сегашни.
Радост, болка, прах, светлина.
От вините ни - днешни и прашни.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??