Sep 18, 2007, 10:18 PM

Вините ни... Днешни... И прашни...

  Poetry
1.1K 0 0

Когато остана сама.
Ще си мисля за дните сегашни.
Ще чувствам тежка вина.
От вините ни - днешни и прашни.
Когато остана без теб.
Сърцето ми от болка ще вие.
И самотна, обгърната в лед,
душата ми в празнота ще се свие.
Когато остана аз ничия.
Ще се моля, ти да си тук.
Онова потискащо, силно двуличие
и онзи... влудяващ ме звук.
Звукът на гласа ти. На мен.
Звукът на моето бъдеще минало.
Звукът на всеки мой ден.
Звукът на сърцето ти. Отдавна изстинало.
И думи болезнени в мен ще се впиват.
Когато остана сама.
Светът ми полека, бавно се срива.
Ярост, болка, спомен... Вина.
Тогава ще викам аз твоето име.
Ще моля да дойдеш при мен.
Ще тропам и моля - "Отвори ми, пусни ме!"
Върни Слънцето... в моя пагубен ден.
Когато остана безмълвна.
И всичките думи са дим.
Когато тъгата мене погълне
и аз стана пушек незрим.
Когато остана сама.
Ще си мисля за дните сегашни.
Радост, болка, прах, светлина.
От вините ни - днешни и прашни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...