Виновна ли е любовта
Дъждът, когато е прибран
в изсъхнали очи от чакане
и залез мята дъждобран
върху тъгата неизплакана...
Сърцето значи се дели,
тъй както пушекът от пламък,
от нощ отляво – Не боли!
От студ не трепва като камък.
Сеното скупчено стърчи,
изболо с клечки светлината.
По-трудно е да различиш,
гласа на бухал от тъмата.
За помени не ще я дам!
Духът чрез нея е възможен.
В най-тежкият душевен грам
събрах умората ти, Боже!
Виновна ли е любовта?!...
На сляпо клетвите сме дали.
Сами си слагаме стръвта,
а някой прави ни абдали.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
